Заповедно производство

Заповедното производство е съкратена съдебна процедура, която започва по заявление на кредитора до съда и в практиката се използва най-вече за събиране на парични вземания. Това производство замества исковия процес (водене на дело), когато между кредитора и длъжника няма спор относно вземането. Заплаща се държавна такса от 2 % върху претендираната сума, а не 4 %, както е в общия исков процес. ГПК допуска издаването на два вида заповеди за изпълнение: заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК

се издава от Районния съд по постоянния адрес/седалището на длъжника, въз основа на Заявление по образец за суми до 25 000 лева, за заместими вещи (напр. земеделски продукти по договор за аренда) или за предаване на движими вещи (напр.лек автомобил по договор за лизинг). Съдът издава заповедта без да уведомява другата страна, само въз основа на твърденията на заявителя. Например, ако някой Ви дължи сума до 25 000 лева и сте сключили с него договор за заем, можете да подадете заявление до Районния съд, с което да искате да Ви се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника, комуто сте дали пари в заем. Ако съдът уважи заявлението Ви издава заповед за изпълнение и я връчва на длъжника, който може да подаде възражение срещу издадената заповед. Ако длъжникът не възрази, съдът Ви издава изпълнителен лист, с който се обръщате към съдебен изпълнител за принудително събиране на вземането.

Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – по чл.417 ГПК

се издава въз основа на заявление по образец с приложен някой от документите, посочени в чл.417 от ГПК (нотариален акт, нотариално заверен договор, в които е посочено, че се дължи сума; запис на заповед и други). В случая размерът на дълга (вземането) е без значение, стига същият да се установява от съответния приложен документ, посочен в чл.417 ГПК. Ако е направено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист и съдът уважи искането, издава Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който веднага съдебният изпълнител може да започне принудително изпълнение за събиране на вземането. Издадената заповед за незабавно изпълнение се връчва на длъжника, който може да възрази срещу нея или да обжалва разпореждането за издаването й, но възражението и жалбата не спират изпълнението, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение, определено от съда (пари или ипотека върху имот).

В случай, че възражението на длъжника бъде уважено, съдът указва на кредитора, че следва да заведе дело по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането.

Длъжниците, които не живеят постоянно в България разполагат с възможност да защитят правата си в заповедното производство по реда на чл.423 от ГПК. Такива длъжници, които не пребивават постоянно в страната и не са узнали своевременно, че срещу тях е инициирано заповедно производство имат възможност да направят възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване за издадената срещу тях заповед за ипълнение.