сряда, 15 октомври 2014 г.

ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ



ДАНЪЧНА  РЕВИЗИЯ НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ
По чл.122 от ДОПК

            Данъчната ревизия на физически лица се възлага по особения ред на чл.122 от ДОПК и се  прилага все по-широко от органите на приходната администрация.
            Кога се извършва тази ревизия?
        Органът по приходите може да извърши ревизия при особени случаи при наличие на някое от следните обстоятелства: 1. До започване на ревизията ревизираното лице не е подало декларация за определяне на данъчното задължение; 2. Налице са данни за укрити приходи и доходи; 3. В счетоводството на ревизираното лице са използвани неистински или документи с невярно съдържание; 4. Липсва счетоводна отчетност; 5. Необходимите документи липсват или са повредени; 6. Данните, необходими за установяване на данъчната основа, не могат да бъдат получени от лицето, защото не е открито на адрес; 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на капитал и безвъзмездно финансиране не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период; 8. Ревизираното лице не осигурява достъп до обекта, до счетоводните и търговските си данни.

            Най-честият проблем при ревизия по чл.122 от ДОПК е ревизията на физическо лице за доказване произход на средствата, с които разполага, затова и ще се спра по-подробно върху този въпрос.
            Началото на ревизионното производство се поставя с връчване на заповед за възлагане на ревизия и искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което органите на данъчната администрация изискват доказателства за изясняване на редица обстоятелства.
При ревизия на физическо лице по особения ред се извършва съпоставка между направените разходи (за придобиване на МПС, недвижими имоти, пътувания в чужбина, за издръжка и живот, апортни вноски, вноски по сметки на собственика в юридически лица и т.н.) и размера на доказаните доходи на ревизираното лице. В случай, че разходите превишават доказаните доходи, този факт се счита за достатъчно основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като с пряк данък по чл.48 от ЗДДФЛ се облага  установената разлика между приходи и разходи.
            В производството по чл.122 от ДОПК органите по приходите имат задължение да докажат размера на извършените от ревизираното лице разходи, а данъчно задълженото лице следва да докаже какъв е размера на получените от него доходи и финансиране (заеми, дарения и др.). В тази връзка от ревизираното лице се изискват документи за доказване на доходите в проверявания период. Такива са:
1. Документи за притежаваното от лицето движимо и недвижимо имущество и за сделки с това имущество.
Освен от ревизираното лице, данъчната администрация събира информация и от различни институции като Агенция по вписванията – за притежаваните имоти и за извършване на сделки с имоти; от банки - информация за сметки; от КАТ – за моторни превозни средства, притежавани от лицето или за сделки с такива, от общината – за платени местни данъци и такси.
2. Документи за финансовите активи на лицето.
Такива са дивидентите от участие в търговско дружество, които се  доказват с протокол за разпределение на печалбата, с приходно-касови ордери, банкови извлечения; средства от дейност като едноличен търговец и патентна дейност.
3. Документи за придобитите по безвъзмезден начин имущества – проверяват се даренията на недвижими имоти и на движимо имущество. По-особен случай е дарението на парични средства, при което договорът за дарение на парична сума трябва  да  включва изрично изявление, че парите са реално предадени. Следва да се има предвид, че органите по приходите извършват проверка и на доходите на дарителя, който трябва да е разполагал с дарената сума. Дарителят може да е разполагал с пари от продажба на имот, да е спестил, или да е  продал селскостопанска продукция, или да е получил такива от търговска дейност или от друг източник. Надареният обаче следва  да  декларира дарението пред общинската администрация по реда на Раздел III Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин от Закона за местните данъци и такси. Следва да се има предвид още, че за доказване на получените от ревизираното лице през годините дарения и заеми не е достатъчно да се представят само договори за заем и разписки за получени суми. Необходимо е да се представят доказателства за възможността на заемодателите да предоставят заетите сума и да се установи произхода на тези средства при самия заемодател/дарител.  
4. Вземания от трети лица. Такива са  вземанията от застрахователи за обезщетения; вземания по лихви; от съучастия; по рекламации; от бюджета; от наематели; от подотчетни лица; по съдебни спорове и от други дебитори.
5. Договори за заем. Важно е да се знае, че органът по приходите не винаги признава договора за заем като доказателство за доход.  За да се приеме, че заемодателят действително е дал в заем посочената в договора сума, следва да се установи, че той   е разполагал с тези средства и ги е предал реално на заемателя; да се докаже какъв е произходът на средствата, къде са съхранявани, къде и кога са предадени и пр. Доказателство за това, че един заем действително е получен представлява и декларацията по чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ, според която предоставените парични заеми се декларират от физическите лица пред НАП. По смисъла на чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ заемодателите следва да подават годишна данъчна декларация за непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., както и за непогасената към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо нахвърля 40 000 лв.
6. Документи за разходи от пътувания в чужбина.  Ревизираното лице може да представи документи, доказващи датата на напускане и датата на връщане в страната; страните, които са посетени; вида на пътуването – частно или служебно; разходите по пътуването –дневни, квартирни пари. Органите по приходите проверяват на собствено основание предоставената от лицето информация, като искат обратна информация от Агенция „Митници“, от ГКПП и други органи. Признават се доказаните разходи, а ако не бъдат доказани приходната администрация определя размера на всички разходи по пътуванията въз основа на Наредбата за командировките в чужбина.
7. Документи за разходи за издръжка и живот на домакинството. Такива са
разходите за комунални услуги, за храна и ежедневни нужди, за отдих и почивка, за развлечение. Те се установяват на база документи, представени от ревизираното лице, а в случай, че липсват такива, то може да декларира пред администрацията размера на извършваните през годината разходи за издръжка и живот на домакинството. НАП е възприела подхода, в случай, че лицето не разполага  с документи за извършените разходи за издръжка и живот, и техният размер не може да бъде установен и доказан документално, тези разходи да се определят съобразно информацията, публикувана от Националния статистически институт за съответната година.
Препоръчителна е практиката, популярна в европейските държави и в САЩ да се води счетоводство на домакинството, да се събират документи за получени доходи и извършени разходи, да се ползва финансов и юридически консултант, което ще бъде от помощ на ревизираните лица при необходимост от доказване на доходи и разходи за домакинството.
            8. Справка за наличните парични средства в началото на годината,
получените доходи и изразходвани суми през съответния период. С най-голяма тежест са доходите от трудови правоотношение, които на практика и най-лесно се доказват. Друго доказателство за получени доходи са гражданските договори, които подлежат на доказване пред органите по приходите чрез договора и сметките за изплатени суми, както и данъчната декларация, с която е деклариран полученият доход.
            Когато ревизията установи, че разходите надвишават приходите се съставя ревизионен доклад, срещу който ревизираното лице може да възрази в 14-дневен срок. След обсъждане на възраженията ревизиращият екип съставя ревизионен акт, който се връчва на задълженото лице. Лицето има две възможности:
- да заплати задълженията по акта по реда на чл.169 от ДОПК;
- да обжалва ревизионния акт пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/.
Когато възраженията са основателни, директорът на Д „ОДОП“ може да отмени изцяло ревизионния акт и да върне преписката с указания за извършване на нова ревизия или да отмени частично ревизионния акт и да върне преписката на ревизиращия екип с указания за извършване на нова ревизия в отменената част. След произнасяне от страна на административния орган, за ревизираното лице остава възможността да обжалва акта пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчване на решението на директора на ревизираното лице.

5 коментара:

dana esch каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
dana esch каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Finance каза...

Имате нужда от заем, но са отхвърлени от банката или финансовата институция, която ви пита условията, несъвместими с месечния си приходи, на извънредно високите лихвени проценти. Ние отпускат кредити, вариращи от 2500 евро до 8.000.000 евро при годишен лихвен процент от 3%. Ако сте наистина в нужда след това да се свържете.

Email: stephannefillon@gmail.com

хриси каза...

Здравейте,
При промените на ЗУТ от 2014 става ясно, че не се изисква разрешително за строеж по чл. 151, ал. 1 т.12. (12. градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен). Доколкото разбирам, в тези градински и паркови елементи са включени и барбекюта.
Интересува ме трябва ли ми разрешително в следния случай:
Постройката да е барбекю-камина с височина от основата до комина над 4 метра.
Гръб на камината да е стена на масивна постройка, с което ще се промени фасадата на тази постройка.

хриси каза...

Здравейте,
При промените на ЗУТ от 2014 става ясно, че не се изисква разрешително за строеж по чл. 151, ал. 1 т.12. (12. градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен). Доколкото разбирам, в тези градински и паркови елементи са включени и барбекюта.
Интересува ме трябва ли ми разрешително в следния случай:
Постройката да е барбекю-камина с височина от основата до комина над 4 метра.
Гръб на камината да е стена на масивна постройка, с което ще се промени фасадата на тази постройка.