петък, 25 юли 2014 г.

Запис на заповед, издаден от лице с нарушено абстрактно мислене е унищожаема сделка



Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пловдив, 07.07.2014г.

 Запис на заповед, издаден от дееспособно лице, което не е могло да осмисли последиците на документа поради нарушено абстрактно мислене е унищожаема едностранна сделка.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с., в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: Р. К.

секретар: В.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20908 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 и чл.538, ал.1 ТЗ.
Ищецът Р.М.Ч., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.И.С.,***, твърди, че ответницата е издател на запис на заповед от 10.07.2013г. за сумата 7 000 лв., която безусловно и неотменимо се задължила да й заплати на 10.08.2013г. Твърди, че записът на заповед обезпечавал договор за заем, с който предоставила на ответницата посочената сума, а тя се задължила да я върне на падежа, посочен в записа. Не го сторила, затова ищцата се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 7 000 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението и разноски в заповедното производство в размер 990 лв. Образувано било изпълнително дело, но ответницата възразила, че не е издавала записа на заповед, в резултат на което ищцата получила указания от съда да предяви иск относно вземанията си. Формулиран е петитум на иск за установяване на вземане в размер 7 000 лв. по запис на заповед, ведно със законна лихва от 25.10.2013г. до окончателното изплащане и 990 лв. – разноски в заповедното производство. Претендира за разноски и в настоящото такова.
           Ответникът В.С.З., ЕГН **********,***, представлявана от адв.А.Н. и адв.Л.П., оспорва иска. Възразява, че не е издател на посочения в ИМ запис на заповед. Възразява, че не е сключвала договор за заем, че ищцата не й е предавала никакви суми в заем. Оспорва истинността на договора за заем и записа на заповед относно авторството. Евентуално възразява, че двата документа са подписани поради грешка, в резултат на невярна представа, мислейки, че подписва документи, касаещи сделки с нейни наследствени имоти в с. Б.. Твърди, че е имала отношения с приятеля на ищцата Н. В. и негов партньор А. П., като купувачи на наследствените й имоти.  По повод тези им отношенията А. П. представил на ответницата за подпис документи, между които били записа на заповед и договора за заем. В тази връзка релевира възражение за унищожаемост поради измама. Възразява още, че предвид възрастта й и здравословното й състояние, не е могла да разбира и да ръководи постъпките си, подписала е документи, без да разбира какво точно подписва и тяхното съдържание. По изложените съображения моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по ч.гр.д.№17220/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., оригинален документ, че ответницата е издател на запис на заповед с място на издаване гр.. дата на издаване 10.07.2013г., място на плащане гр.П. и падеж 10.08.2013г., с който се е задължила безусловно да заплати на ищцата в качеството й на поемател сумата 7 000 лв.
Установява се от приетия договор на л.11, че на 10.07.2013г. между Р.Ч. и В.З. е сключен договор за заем, с който ищцата като заемодател се е задължила да предаде на ответницата сумата 7 000 лв., а последната – да върне същата сума в срок до 10.08.2013г.
Установява се от приетата епикриза на л.37, че ответницата е била приета в болнично заведение и лекувана с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт в периода от 25.01.2007 г. – 28.01.2007 г.
Прието е заключение на съдебно-графологична експертиза, според което почеркът и подписите от името на В.С.З., положени в изследваните документи – запис на заповед, договор за заем и възражение, са изпълнени от ответницата. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че саморъчният текст на страница първа от договора на заем не е написан от ответницата, а същата е автор на текста, включващ трите и имена, както и на подписа, положени след думата “заемател” на стр.2 от същия документ.
Прието е заключение на съдебно-психиатрична експертиза, според което ответницата не страда от психично заболяване. При същата е налице мозъчно съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт със сензомоторна афазия. Налице са особености във всички сфери на психичната й деятелност – личностова възрастова промяна със застойно, обстоятелствено мислене, нарушено е абстрактното мислене и логическите операции. Моториката е забавена, волята – отслабена.  Налице е хипомнезия (отслабване на паметта), поради което трудно се фиксира към непосредствени и свежи събития, но е по-ясна за миналото. Вниманието й е неустойчиво, лесно се отклонява и изчерпва. Психичното й състояние позволява да се грижи за себе си и за своите ежедневни работи, да защитава своите интереси в обичайни ситуации. Поради особеностите на мислене, емоции, памет и внимание, е нарушено възприемането на детайлите и оценките на сложни ситуации, документи, договори, както и възможността да взема бързи, адекватни, логично издържани и неощетяващи решения, да прави прогнози и да осмисля правни последици от поведението си. Наличното мозъчно-съдово заболяване и ниската критичност на З. я правят лесно податлива на внушаемост и субординираност. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че лицето няма абстрактно мислене, каквото се изисква за разбиране смисъла и последиците от подписването на запис на заповед. За целта е необходимо продължително време за осмисляне, подпомагане с въпроси и обяснения. Ответницата няма капацитет да разбере, дори и ако прочете текста на записа на заповед, че всъщност документът не касае продажба, защото това изисква абстрактно мислене. Ако може да разбере съдържанието, тя не би могла да осмисли последиците на този документ. Не е разбрала, че в един момент трябва да заплати тази сума на посоченото в записа на заповед лице. Без чужда подкрепа, тя не би могла да попълни документа.
По делото са разпитани трима свидетели. На св. С. Г. ответницата споделила, че син на нейна братовчедка й дал да подписва някакви документи. В тях имало нещо написано и я накарали отдолу да се подпише, но тя не видяла какво е написано. Имали уговорка за някаква нива. На негов приятел В. дала 3 000 лв., той я накарал да се подпише, че му е дала сумата, а после се оказало, че се е подписала, че тя дължи 7 000 лв.
Според св.В.С., ищцата вършела, каквото реши. Свидетелката и една братовчедка разбрали, че я лъжат и решили да й помогнат. Отишли заедно в прокуратурата да внесат жалба. В. сама написала жалбата. Продавала си земите на един и същ човек на много ниска цена – на А. П. от селото. Раздавала пълномощни, дала пълномощно и на баща му. За продажбата не получила никакви пари. Разпитан е и св. П. П.. В. продала на сина му две-три ниви, искала да изчисти всичко. За целта В. изготвила пълномощно на свидетеля да я представлява. Същият не бил чул В. да е взимала пари на заем. Тя си получила от сина му парите за продадената нива. При продажбата свидетелят я представлявал с пълномощното, изготвено от нея.
Видно от приложеното ч.гр.д.№17220/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума, ведно със законна лихва от 25.10.2013г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В конкретната хипотеза твърдения за съществуване на каузално правоотношение – договор за заем, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, са въведени още от ищеца в исковата молба, като в тази връзка има направени и възражения от ответника, основани на пороци на волята при издаването на записа на заповед, както и релативни – произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. В тази хипотеза според същото тълкувателно решение всяка от страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на заповед.
Приетият по делото запис на заповед отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. За това най-напред следва да бъдат обсъдени възраженията за унищожаемост на същия поради грешка, измама и невъзможност на ответницата при издаването му да разбира или да ръководи действията си. Фактическият състав на грешката по чл.28 ЗЗД не се установява. Същият изисква при сключване на договора за заем и издаване на записа на заповед ответницата да е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, съответно за съдържанието на задължението, което поема, като е считала, че се обвързва с друго задължение или пък, че придобива право. В случая показанията на свидетелите не са конкретни, от тях не се установява записът на заповед да е бил сред множеството документи, които ответницата е подписвала по повод продажбите на земя, нито се установява категорично, че подписвайки договора и записа на заповед, ответницата е действала със съзнанието, че се задължава във връзка с покупко-продажба, а не по друг начин. За установяване на измама по смисъла на чл.29 ЗЗД следва да се докаже, че едната страна е била умишлено въведена в заблуждение от другата да сключи договора, в случая едностранната сделка. Доказателства за това от ответната страна не са ангажирани, като не се установява ищцата да е въвела ответницата в заблуждение при издаване на записа на заповед, съответно да е знаела или да не е могла да не знае за измамата, ако същата изхожда от трето лице. В тази връзка показанията на свидетелите отново не са конкретни за това кое именно лице е предоставило на ответницата документи за подпис и при какви обстоятелства същите са подписани, съответно не става ясно и дали процесните договор за заем и запис на заповед са били сред тези документи. Става ясно единствено, че ответницата е имала взаимоотношения с трети лица по повод продажба на собствени ниви и по този повод е подписвала различни документи, на част от които не е знаела съдържанието, но това не е достатъчно с оглед необходимото пълно и главно доказване на възражението. Съдът намира, че е доказано възражението за унищожаемост на записа на заповед по смисъла на чл.31, ал.1 ЗЗД, според който унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Посоченото правило е приложимо и по отношение едностранните сделки на основание чл.44 ЗЗД, включително тези, уредени от ТЗ, за които субсидиарно се прилагат общите норми на ЗЗД. Няма спор, че ответницата е било дееспособна към датата на издаване на процесния запис на заповед, не е била поставена под запрещение. От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че ответницата не е психично болна, но има множество заболявания, в това число мозъчно-съдово и сърдечно заболяване, които в съчетание с напредналата й възраст, правят мисленето й забавено и волята – отслабена. Вещото лице е категорично, че ответницата не е могла при издаване на записа на заповед да осмисли последиците на документа, за което й е било нужно абстрактно мислене, което при нея е затруднено, и помощ, разяснения от трето лице, съответно време, за да разбере обясненото. Данни за това на същата да е оказано съдействие от другиго, да й е обяснено и да й е предоставено време за осмисляне от ищцовата страна не са ангажирани, ето защо следва да се приеме, че е налице хипотезата по чл.31, ал.1 ЗЗД и процесният запис на заповед е издаден от ответницата в състояние, при което същата не е могла да разбира последствията от собствените си действия и да ги ръководи. При този извод за доказаност на възражението за унищожаемост на записа на заповед, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. За пълнота следва да се отбележи още, че с оглед заявените от ищеца твърдения за каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, в негова тежест е било да установи пълно и главно съществуването на това правоотношение. Договорът за заем е реален договор и изисква не само съгласуване волите на страните, но и предаване на парите, предмет на заема. В тази връзка от графологичната експертиза, която съдът изцяло кредитира, се установява, че договорът за заем е подписан от ответницата като заемополучател. За това оспорването на истинността на същия не е проведено пълно и главно от ответната страна. Същата се домогва да докаже, че на ответницата е предоставен за подпис непопълнен документ, но от доказателствата по делото това не се установява с категоричност, а липсата на подпис на всяка страница не води еднозначно до такъв извод, тъй като изискване за това в закона не е въведено. Не може да се твърди категорично, че ответницата не е била наясно с първата страница от документа и тъй като същата е попълнена от друго лице, понеже и за това няма забрана в закона. Ето защо съдът намира, че между страните е постигнато съгласие по договор за заем. Не се установява, обаче, пълно и главно сумата, предмет на договора, да е била предадена на заемополучателя. От съдържанието на договора не може да бъде направен еднозначен извод и същият не би могъл да служи като разписка за предаването, тъй като в същия се съдържат противоречиви изявления в тази насока. В чл.1 е посочено, че заемодателят предава сумата 7000 лв. за срок от 1 месец, след което заемателят се задължава да я върне, същевременно в чл.2 се сочи, че заемодателят се задължава да предаде сумата в брой или по банков път. В крайна сметка не става ясно предадена ли е сумата или не, като не са ангажирани никакви други доказателства за това от ищцовата страна. Поради това съдът намира, че не е проведено нужното пълно и главно доказване на това обстоятелство, предвид липсата на предаване не е възникнало валидно заемно правоотношение, обезпечено със запис на заповед, което е още едно основание за отхвърляне на предявения иск.
При този изход на спора и с оглед заявеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски, в това число възнаграждение за вещо лице по СПЕ – 150 лв., възнаграждение за един адвокат в хода на исковото производство в размер ....... лв., и в хода на заповедното – ..... които с оглед пълното отхвърляне на иска следва да се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И


ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.Ч., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.И.С.,***, предявен против В.С.З., ЕГН **********,***, представлявана от адв.А.Н. и адв.Л.П., за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 7 000 лв., дължима по запис на заповед с място на издаване гр.П., дата на издаване 10.07.2013г., място на плащане гр.П. и падеж 10.08.2013г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 25.10.2013г., до окончателното изплащане и разноски в заповедното производство в размер 990 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№17220/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с.
ОСЪЖДА Р.М.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на В.С.З., ЕГН **********,***, представлявана от адв.А.Н. и адв.Л.П., сумата 1 650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева) – разноски в производството по гр.д.№20908/2013г. на ПРС, VІІ гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.   
 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Няма коментари: