Придобиване на недвижим имот по давност

придобиване на имот по давност

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност (по давностно владение).

Давностното владение 

е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението пък е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестно владение 

е това, при което имотът се владее на правно основание (договор, нотариален акт, друг документ), годно да направи владелеца собственик, но праводателят (прехвърлителят на имота) не е бил собственик или формата на договора е била опорочена. Пример за такъв  случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно. В този случай, купувачът – владелец е добросъвестен, защото е платил цената, владеее имота на правно основание (завещание и нотариален акт), но той не е знаел и не е могъл да знае, че завещанието е нищожно, респективно че праводателят му не е бил собственик, защото от нищожните актове не могат да се черпят права. С изтичането на 5 годишен срок, добросъвестният владелец придобива правото на собственост по давност.

Недобросъвестно владение 

 е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор. Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владението

трябва да отговаря още на следните условия:

- да бъде непрекъснато

- да е явно, а не скрито,  т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик. Израз на това намерение да се свои (animus) са действия по деклариране на имота в данъчна служба на името на владелеца, заплащане на данъци и такси за имота, откриване на партиди за ток и вода на името на владелеца и други подобни

- владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице –владелец; да не води дела срещу него; да не оспорва този факт по никакъв начин.

Изпълнени ли са горните условия, владелецът може да поиска от нотариуса по местонахождение на имота да му издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка. За издаването на акта е необходимо пред нотариуса да се представи  молба – декларация за обстоятелствена проверка по образец. Неразделна част от молбата – декларация е удостоверение, издадено от общинските власти и областна адинистрация, че имотът не е общинска, респ.държавна собственост. Прилага се и документ за данъчна оценка. Производството пред нотариуса се развива с участието на трима свидетели, които удостоверяват факта на владението. Когато владелецът се позовава на добросъвестно владение, задължително е да представи документа, на който се основава правото му (договор за делба, удостоверение за наследници или други). Въз основа на събраните доказателства и ако установи факта на владението и намерението на владелеца да свои, нотариусът съставя нотариалния акт.

Важно е да се знае, че този нотариален акт по обстоятелствена проверка не поражда право на собственост, а само констатира факта на изтеклата придобивна давност.

Такива нотариални актове по обстоятелствена проверка могат да се атакуват  от действителните собственици, които следва да заведат дело срещу владелеца –признат за собственик и да искат отмяна на нотариалния акт.